И зъболята ме боляха еженощно....
Не някакво си гъди- гъди, ами мощно.
Присядувах във куфнята присвито

Да разголиш душата си, колко поетично! Заставам в центъра на празната стая. Оставям музиката да ме завладее, да влее ритъма си в мен и започвам…. Отхапвам парче кожа от вътрешната страна на сгъвката на лакътя си, изплювам го и зап...

Имало едно време един настъпен пирон който убол лошо убодения и той отишъл в убодилницата да му одбоднат убоденото, а отбодителката, му казала да му е обица на ухото, а отбоденият защото бил възпитан да слуша, бил послушен и веднага си б...

Късно е да се променям е едно и от моите любими оправдания. А оправданията са като задниците, всеки си ги има (народна мъдрост). Не знам защо тази сутрин съм така умозаключително настроен, сигурно съм си забъркал по силно кафе или съм ст...

Нормално е щом индивидните наречени за краткост и яснота - хора, имат съединителни способности да имат и разделителни такива. Но при хората нищо не е лесно и просто, предполагам, че драматизиране на нещата е имало много - много преди изр...

Хубаво нещо е свободата, нали!? Свободата ти дава такииииива възможности. Свободата ти дава крила. Свободата те прави…. свободен. Така ли е всъщност, я да разцъкаме малко темата. Всеки има правото да говори, каквото си иска (стига...

Това не е коптор на клошари или свърталище на наркомани. Това е близката околност на пещерата Лакатнишка Темна. По ниво на изхвърлените боклуци спокойно може да се конкурира с някой люлински блок, а драсканиците по стените нямат чет. Мал...

Ухажвам думите. Въртя се около тях като седемнайсет годишен младеж след абитюрентка. А те капризничат, глезотят се, кокетничат. Но никога, дори и в най- изнервените моменти не ми е хрумвало да се опитам да насиля думите! Те са цветя, мог...

Нима, под целия цинизъм на битието
няма празни редове!?
Нека си го допишем по- късно?

Има нещо мазохистично, в темите които си избирам напоследък. Ето и за тази съм почти сигурен, че разни особи ще ми издялкат фини остри клечици за под ноктите. Не че ми пука особено, а пък и си имам ламаринени ръкавици:) Та, отново имам н...

Наскоро видях една картинка, която поизправи и без това не особено чупливата ми коса. Младеж и девойка, които седяха и се гледаха като гладно куче телешка пържола. С цялата съпътстваща симптоматика, треперещи крайници, зачервени лица, зв...

1.
В яслата имахме двуметрова пързалка. Едното и перило беше изкъртено. Не знам защо реших да се облегна точно на виртуалното перило. Паднах от два метра на челото си, само леко я ожулих, неудобно ми беше да плача че имаше девойки, а та...

Книгите от детството, са онзи първи светъл лъч който оцветява света, в фантастични цветове. Те, макар и не съзнателно, са формирали мирогледът ни и ако днес сме такива каквито сме, то до голяма степен го дължим и на тях. Тези книги (не г...

Спомените раждат болки,
страхове, радости, мъки,
горещи вълни, студени пояси.

В съседния вход сте, господине- това казах на възрастният господин които се опитваше да отключи входа ни със своя  ключ тази вечер.
   Оженил се за своя студентка, въпросният професор има синове на моята възраст- прекрасно нали, всеки и...