В съседния вход сте, господине- това казах на възрастният господин които се опитваше да отключи входа ни със своя  ключ тази вечер.

   Оженил се за своя студентка, въпросният професор има синове на моята възраст- прекрасно нали, всеки иска млада жена на ръба на своята немощ..

    

    На мен ми сана тъжно... може би заради самия мен.

Представих си живо как след време когато създам собствено семейство, когато имам свои деца, когато ходя по родителски срещи, децата ще ги питат- това дядо ти ли е- а той (или тя) ще се черви от неудобство.....

Спомням си един от близките ми приятели, чието име няма да споменавам. Когато той за пръв път ни заведе у тях и видяхме техните, които гонеха петдесетака, въпроса беше на върха на устните ни, той ни изпревари и попита- това са майка ми и баща ми, много са стари, нали... явно му беше писнало от тоя въпрос......

Ами те, моите неродени....

Какво ли ги чака милите....

И дали не беше прав един мой приятел които на времето ми каза- трябваше да се ожениш млад, за да има време да се разведеш и да си живееш живота.

    Цял живот съм търсел идеалната жена, с която да споделя живота си.....

Дали това не е било грешка

Дали .... дали .... дализъм.........

 

 

Това ли ги чака моите бъдещти деца- срам и позор за това че съм такъв!?

 

 

 

 

 

Блог обществото- умален модел на човешкото общество

 

Нали! Да наистина, всякакви си имаме, единственото което свързва всички, е необходимата и достатъчна грамотност да ползват нет и компютър... за да паднат в тенджерата, където бавно къкрим всички ние. В този „миш- маш” всеки намира нещо по свой вкус за да го преглътне с някои от по – горчивите подправки.

    Дали е по- добър модел от света на вън- едва ли. По скоро е, по- малък мащаб на същото общество. Да, тук си имаме всякакви. Хора твърде сложни за да ги разбереш и проумееш. Или опростени,  като ваденка на огледало. Или такива с които, като че мислите в една и съща глава, с които сте братя по дух и мироглед.  Тук хората са просто мисли, излети върху екрана, представителна извадка на самите себе си. Тук, човек може да си създаде мнение за някого, без затормозяващите обстоятелства като външен вид и класа, защото ако хората тук са искрени (което въобще не е задължително) тук  говорят  душите им. Но това са неща които всички знаем, нали.

По интересно ми е да се опитам да разбера защо хората го правят. Каква точно потребност и нужда задоволява блога. Ако е глад- то глад за какво! Има нещо извратено в това, да казваш на абсолютно непознати хора истини за себе си, които не си споделял дори с най- близките си приятели.    Жажда за известност и слава ли е. Търсене на нови контакти ли, нов начин да опознаеш света и хората ли!?

Ето тук е мястото да споделите, кой за какво блогва.

 

 

 

 

 

 

Днес прекарах по- голямата част от деня в леглото си. Май напоследък все това исках. Не че сутринта не се събудих, като по тревога, както всяка сутрин, но скапаното време ми поднесе приятна изненада (бе, има нещо хубаво в лошото време:)

   Та станах, изпих си кафето и с бодро кръгом, обратно в леглото... Протягам се блажено, гледам с половин око телевизора, докато бавно дърпам от цигарата си. Викам си- ей толкова ми трябваше... един малък празник, за вечно недоспалото ми тяло... за душата - един проспан ден.

   Присетих се за мечтите... как постепенно се превръщат в ... мечтички, докато или се сбъднат или изчезнат.

   Вчера си мислех, докато висях, как точно в този момент не искам да съм там. Исам да съм на някой тропически остров, с тук - таме боцнати палмички (не много претенциозен, по- скоро семпъл) ... вълни на прибоя, до дето очите ти виждат... Да лежа в платнен хамак, докато смуча от кокосов орех, със сламка, някаква загадъчна тъмнокафява течност и пуша кубинска пура. А наоколо ми да се разхождат мургави девойки, с венци от цветя, които едва- едва прикриват, тъй ценените от рекламодателите места и палави поли от лико които оживено да говорят по между си, на своя мелодичен и хармоничен език (най- вероятно неща от рода на- че що за народна носия са ни завещали нашите пра отци... и как по дяволите, да закачиш на тази шума дамска превръзка...разните жени по света с носни кърпи се обличат а ние- като маскирани десантчици...- но слава богу нищо да не разбирам от разговора им).

Ех....

...а днес съм доволен, от това че лежа в леглото си и цигарите и пепелника са на една ръка разстояние...

 

Във какво се превръщат мечтите....

 

Скоро чатих с една приятелка която не е в България. Още не е омъжена милата, защото беше голяма претенция и само кусури намираше на ухажорите си.

Питам я –Как е върви ли с гаджетата- и от хилядите и изисквания към мъжете,  беше останало само –Искам... поне да не е плешив......

 

 

 

 

Вчера исках да умра.

Седях на ръба на блока, накатаните въжета, като уморени кучета почиваха в краката ми. Винаги след края на работния ден, пуша една цигара и тогава слизам – традиция. Та  докато пушех тази цигара, мисълта за смъртта ме връхлетя....  В лицето ми подухваше лек ветрец, изкушаваше ме мисълта да се оставя в ръцете му. . . Като че нещо в мен прещрака, дадох си сметка за нещата от живота ми или иначе казано, за безкрайно дългата серия от поредни събития и повтарящи се ежедневно действия, представих си се като чарк от машината живот (дали бях важен- едва ли )... Осъзнах, че точно тогава, в този миг, бях на върха на живота си! От там на сетне ме чакаше, само бавно, но сигурно спускане.... Това беше най прекрасният миг, да напусна живота ... чувствах се обичан.... знаех че мога да постигна почти всичко което искам... чувствах че все още имам сили... че още (малко трудно) но мога да изпитвам чувства.... Замислих се, не е ли това най- прекрасният момент да си отида- преди да стана свидетел на собствения си провал! Е, само се замислих....

    Много пъти сме флиртували с дамата смърт (разкошна, черната си, леко прозирна, вечерна рокля)... Е, някой ден ще отида на истинска среща, тя е търпелива.... Почти всяка година имам по една, две срещи с нея и това ми помага да разбера, колко много обичам живота, но тази година, Тя, май пропусна срещата... дали е това! Дали просто не се уморих, да чакам, знам ли и аз какво- каквото се чака там, обикновено! Главата ми е пълна със въпроси, за живота и смъртта, които ми пречат... наистина да си живея живота... но всеки има свойте черни дни, при мен поне беше само миг....

 

Та вчера исках да умра...

 

а днес ви пиша за това...

 

животът продължава...

 

за добро

 

или зло.

 

 

 

 

 

 

 

 

                                Парадоксът „фризби”

 

Не е истина как понякога дребничките неща, които ежедневно ползваме, с които сме свикнали до степен, че не ги забелязваме, могат да ни излипсват когато ги загубим...

    Всичко започна, когато обраха един от обектите ми и откраднаха, раницата с чистите ми дрехи (аз май писах вече за това, та да не се повтарям) Много от нещата в раницата просто възстанових или прежалих, mp3 cd –то с единствения ми диск на любе в него, дрехите ми, ключовете за вкъщи, тетрадката ми с поезия и зеленото ми фризби...

  Обрали ни, обрали ни- няма да се гърмя сега я! Понакупих си малко това онова възстанових си горе- долу щетите, но проблемите започнаха когато се опитах да си намеря фризби...

      Нека с три- пет- осем думи обясня, колко важен инструмент е за  кънпингуващия фризбито. То е за нас това, което е пешкира за галактическия стопаджия- инструмент за оцеляване! С фризбито можеш: да разриеш палатката си от пясъка ако вятърът я е полузарил, да го ползваш за ветрило или да разпалваш огъня с него, да си нарежеш салата или да си сложиш печените филийки, да играеш „генерал в него (за да не се загубят заровете в пясъка), да изгребваш водата от палатката си, да седиш на него когато наоколо е само камънак и не на последно място, да прекараш часове в приятна игра и смях с приятели. Този инструмент заменя една камара посуда и инструменти, която кънпингуващия носи със себе си.

    След прегледа в няколко магазина, поглеждайки към показаните ми като фризби артикули, аз издивях! Всякакви странни подобия, които единствено по кръглата си форма напомняха, добре познатото ми бившо фризби.... Имаше нещо надуваемо, по скоро подобно на възглавница... нещо като голям капак за кофа... някакъв по малък капак който (о, ужас) свиреше...

   Питам продавачката н един от магазините –Нямате ли от нормалните, старомодни фризбита, онези подобни на пластмасови чинии от магазин за едно левче, с които можеш да си раздухаш огъня, направиш салата и тн. А тя ми казва –ами не- докато върти в ръце нещо подобно на капак за тоалетна чиния, само че кръгъл, което също (о, кошмар) се казва фризби..........

     Една приятелка намерила старото си фризби и ни го носи, ама то РОЗАВО (за момиченца, синьо за момченца) Как да е спря пискането, занесохме го на „рок в Рила” там поиграхме някое друго време. По едно време ми дойде високо фризби и аз вместо да скачам като ОНил просто извадих планинарския си нож и се опитах да го спра.... ама го счупих... и едва намерил го – пак го загубих....

    Та поствам ви го това за да видите, колко много могат да липсват нещата с които сме толкова свикнали да ни бъдат под ръка, и колко високо и с истинската им стойност ги оценяваме едва когато ги загубим

 

 

 

 

 

 

 

                                            РОК В РИЛА- СЪЩИНАТА

 

С Т Е...

сте... сте... крещях, останал без глас, влагайки в тази думичка, всичко което исках да им извикам (Вие СТЕ страхотни! Супер СТЕ! Направо СТЕ върха и въобще СТЕ...) но бях останал без глас и за това само СТЕках.. Купонът беше страхотен, направо се разбих от викане и скачане. Всичко беше добре организиран хаос и като оставим на страна пробването на апаратурата (Е...Е...Е...А...6...6...Е...3......... и така към три часа и нещо) всичко беше супер! Първата вечер беше страхотна, а втората кротко- страхотна може би защото валя дъжд който бая ни поохлади). Не е истина, но БТР направо ни разбиха, абе тези хора знаят как се правят купони.... Още ми е чудно как всички „наши” и аз барабар скачахме и пяхме като луди на „Цвете от Луната”!? Най- много ми напълниха душата обаче четири дами, четири прекрасни създания, четири самодиви.... с едно изречение, говоря за срутен квартет “StrringS” (направих си труда да намеря и официалният им сайт   http://www.strings-bg.com/index_1024.html   )  та те направо ме разбиха, седях пред оглушаващите ме колони и не можех да помръдна докато не свършиха.... След това отидох зад сцената за да им кажа колко прекрасно са свирили и да им благодаря за невероятното усещане. Попитах ги издали ли са вече албум, отговориха ми че не още,а аз им казах –издайте, ще го купуваме:) Пожелах им всичко най и отидох да си докупонясвам. Не мога да не спомена и чистият планински въздух, който ми позволяваше да изпия по литър и нещо ром и Н бири без никакви щети и увриди на другия ден

   Какво му трябва на човек- пиене, рок и готини хора с които да купонясва- за да бъде щастлив:))))

 

 

С М Е....

 

мойта раздвоена личност + Gazza  + sunflower....еееее събрахме се бих казал аз, както в онази популярна реклама....Не знам дали това е първата среща във блога, сигурно е имало и други- тайни срещи на революционни комитети:) но тази си я биваше:)

По три – пет думи за всеки:

    Газза- приятел, колега, стар рокаджия и бродяга по душа, стопаджия (сега си мисля че ако „по пътя” не беше написано вече, той можеше да драсне едно „попътно” :)) Любимите му лафове са ... кво беше- цветя и рози и кебапчета.- ако не бъркам де... джиджи, дръж се сполучливо; и аз те обичам мила;  и много други. Човек на живота!

     Сънито: Бееее такава мадама няма си мислех аз, след като се запознах с нея... Най точно  (като лятна рокля, в горещ августовски ден:) и приляга обаче определението Пич (не смейте да го членувате, ей:). Жизнерадостна, добра, весела, готина могат само да ви допълнят картинката:) Абе Страхотна, смяхме се през цялото време. Жалко че вече е минала под...хвърчило ли бише цветило ли... бе нещо такова ама пак си е прекрасна...

     Аз: е и до мене стигнахме Неженен, не осъждан, не развеждан, без деца от предишни бракове (щото е нямало такива) умерено пющ и неумерено пушещ....Леле, почвам да го докарвам като в „Адрес 4000”! Я „Ръъъъц” както е казал диригента

       Шива и да сме я срещнали не сме я познали, е извиках няколко пъти но никой не се обади. Е, до другости.

 

 

 

Щ Е...

 

сложа тук по общите си впечатления и случки.

    Парадокса на лято – един деветнайсет годишен австралиец, тръгнал бос, на стоп из Балканите. Запознахме се с него в селската кръчма както и с една компания самоковски младежи и девойки. Та този тип минал през Гърция, Турция, Румъния ... и накрая заседнал в България... Когато ми изреди дългият списък на наши градове които е посетил, визуално си го представих като гумено топче, което някой е засили в стената на малка стая- толкова много и безумни бяха отскоците му из България! Абсолютен! Когато стана дума че е деветнадесет годишен , Газа спомена нещо от рода на мога да съм ти баща- бе, като стана оня ми ти рус, бял, босяк, като го запрегръща – таааате, тааааате:) И Газза се включи та му вика, сиииинко:) Сърцераздирателна среща беше:) След това където и да ме срещнеше, питаше – Тате? сиреч де е Газза:) Питам го какво най много му харесва в България, а той вдига омачкан пакет Мелник от масата и  изрежда Меилник,  гоиляму кмадратно кола, да, а Волга и Чалгъ – като на последното стана и търти да бяга (види се подготвен, бая са го гонили:))) Същия през цялото време гилаше бос като бушмен (не- като абориген- поправи ме Газза) а и като му го казах се скъса да се смее. Питам го – добре де при вас много змии много нещо как така бос- а той ми отговоря- а, не проблем, супа, няма проблем !!! Пичага от световна класа:))

       Самоковци са готин народ, ей! Поне тези с които се запознахме:) Обяснявам аз в кръчмата за двете неща които не понасям- чалгари и скинари и се чудя защо се скъсват да се хилят! Оказва се че младежът до мен е скинар а гаджето му (Блонди, така я кръстихме , ама не на едноименната певица (но за нея ще има отделен постинг:) е чалгарка:) е някак си неуместно беше да се избием с пича след като три часа кротко бяхме пили в приказки и смях. Вечерта прекарахме до някое време в тяхната компания, където аз тотално прегракнах защото през пет минути пяхме „мене ми нема в твоята схема... не знам защо, това толкова им легна на сърце на младежите... В разгара на концерта ,  Блонди и гаджето и влизат в палатката зад нас, някакъв младеж докладва че правят се... бааааая се бавят, пичът излиза закопчавайки се и ние го посрещаме с бурни овации... Има и още мнооого, но да бяхте дошли, да бяхте видели :р И мен сън ме чака я.

      Не мога обаче да не споделя и за самоковските Жени сред които на първо място е нашата   sunflower (овации, възклицания на възторг, викове-бис, бис, искаме още)  (за съжаление не мома:( .

       На много чар, сексапил, дълги, разкошни гриви, прекрасни... очи и дълги крака  се нагледах там а и са добрички... Не знам дали да ги хваля толкова да не стане като с Иракли....Знам само че, когато Съни ни води на каф... пардон бира в Самоков ни каза – има и още една чешма, но от нея не трябва да пиете ,че ще станете самоковски зетьове, на връщане, аз спещиално минах за да пия, макар че въобще не ми беше по път:))

        Е това беше от мен за днес, мили деца, ако се присетя нещо ще го допиша друг път:)

 

 

 

 

 

 

Какво ли не, ми се случи предишния месец! Като сложа събитията на кантара везната видимо натежава, в полза на неприятните събития.! За мене това си е жив парадокс, тъй като през по – голямата част от живота ми, най – често ми е вървяло! Е случвали са се и черни дни, но чак пък черни месеци.... Като начало, разбиха ми бирена бутилка в главата  (добре че ми е яка чутурата) и то за нищо (на следващия ден, въпросният индивид, отишъл да пита какво точно е направил- не помнел)! В следствие на неговото деяние, аз се опитах  да го удуша (и добре че не успях че в затвора нет няма...) и се валяхме по земята, докато аз обилно ръсех кръв от разбития си скалп като поп на водосвет.... Слава на Бога че не го ....  След това около седмица бях като ударен с чук по главата (защо ли) тръгвах на някъде и забравях на къде, даже два от дните работих, та и колегите ми, да ми берат страх. Но как да е, оправих се! Важното е че живота продължава.

   Четири пъти ни обраха обектите! Единият път ми откраднаха раницата със чистите дрехи!!! и ме оставиха в чужд квартал по къси, мръсни, работни гащи! Що за хора, ти крадат дрехите от гърба, хайде майната му на другите вещи! Друг път, в две поредни вечери ни разбиват един и същи склад (толкова тъпи, могат да бъдат само наркоманите) добре че, не ни обраха до шушка, не са знаели просто какво търсят (сигурно майките си)!

   Спах с проститутка, измъчи се милата! Трябва да им се признае – не е никак лесна тяхната работа! Жената даде всичко от себе си, добре че и аз успях да дам малкото на което съм способен, но като цяло си беше жива мъка! Дано е инцидентно, но трябва и да си призная че не съм вече толкова млад!

     Има и още една камара малки дребни гадости, които формират  пейзажа като цяло,

за някои от тях не ми се сеща, други не искам да споменавам. Хубавото на миналото е,

че е минало. Дано всичко лошо остане там, някъде зад нас и не се зарежда на нов ред, ден, месец година, живот.... Там му е мястото- в миналото

   Разправям ви всичко това защото се сетих за Аристотелевият „катарзис”, та ако някой се чувства гадно да види че има друг на когото му е по гадно и да му олекне:)

Е останете си със здрав е!

Ваш (малко кисел):

 

 

 

 

 

Обожавам жените, те са прекрасни! Красивите жени претворяват изкуството и го въплъщават в живота ни, те сами по себе си са произведение на изкуството, те са живото изкуство! Отдавна не ходя по изложби, но ходя по улиците а това ми стига. Жените са тези които даряват красота,  цвят и живот в прашните ни делници. Понякога осмислят живота ни, друг път смъртта... Винаги съм бил техен ценител  (или както казваше една приятелка: женолог- цицоман, не че е вярно...).  Не искам и да знам за процесите предхождащи това съвършенство (особено, за онези бръмчащи машинки за крака...) за палитрите от цветове с които рисуват лицата си, като голи платна, на картини... за парите за фризьори и козметички! Не искам, защото искам да ги възприемам такива каквито ги виждат очите ми- прекрасни! Минават през живота ни и като уханието на парфюма им от тях се разнася чар, сексапил, доброта, щастие а понякога и интелект.

      Но... (досетихте се за но- то нали, иначе защо ще го поствам този постинг:)  в живота си съм бил свидетел и на не малко сцени, в които направо съм се сащисвал, от метаморфозите у тях, когато се спречкат една с друга! Няма нищо по– грозно, от жени които се дърлят, като кучета на бунище! Една случка в кафене наскоро ме доубеди. Правото чело се насича от бръчки, очите се свиват в ситни цепки, красивите им шии се опват и две жили от двете страни грозно изпъкват, малките им сладки ръце стават хищнически лапи и всичко това от две три думи които са си разменили! Четири пет секунди и от сладки котенца, които ти се иска да погалиш се превръщат в диви животни, готови да се впуснат в смъртен бой! Каква метаморфоза, каква анти еволюция, какъв цирк, колко грозно! Нямам думи!

Дами?

 

 

 

 

 

Странно нещо са това хората, особено пияните хора! Цял живот се опитвам да говоря нормално с  разните заяждащи се индивиди, преди да вкарам по твърди аргументи, като шамари и песници, в диалога. Най често се получава, но не и вчера! Вчера се бих- все едно съм на петнадесет! Но ето ви во кратце историята, пък вие преценете дали съм бил прав. Та пия си аз кротко рома в една метъл кръчма до нас, вечерта е спокойна, говорим за живота, бистрим го. По едно време идва сервитьорката (много добро момиче) и си личи че е ядосана. Питам я какмо става, а тя ми одговаря абе еди кой си ме хвана за циците! Ние с колегата само се спогледахме, аз му викам- иди ти че си по спокоен, а аз ако трябва ще стана! Отиде той, хвана го за врата и го изхвърли като мръсен пияница (да не обиждам котките че съм еколог). Е да ама не! То виното не стои като в бурето. Връща се той след двайсетина минути и пак при сервитьорката- досажда и нещо. Аз пак изчаквам колегата да си поговори с него, белким разбере от дума, ама не би! Посочва ме колегата и аз си викам, ха така кон на г 4! Отивам, хващам го за врата и и го изхвърлям по стълбите, той пада на глава а аз си изкарвам акъла, че ще го лежа това леке. Извлачвам го на тревата и започвам да му бия шамари, викам му- тава ли искаше да постигнеш,а! Ти знаеш ли че това момиче е гадже на мой приятел- му говоря между шамарите –пък и да не беше, що за отношение е това към жена! Ти така ли ги сваляш жените- с подсечка, виждаш цици и ги стискаш! Бе ти акъл имаш ли! Ще ти строша и двете ръце да няма с какво гъза да си забършеш, цигара да си запалиш, само смей още веднъж да се върнеш да досаждаш на момичето! Оставих го там в тревата и отидох даси допия пиенето, но настроението ми се беше скапало. Та не за това отиваме на кръчми, нали отиваме да пийнем по едно след тежкия ден, в който отново сме оцелели, да си кажем две три приказки с приятели, да се повеселим, да чуем някой стар виц, да се посмеем, че няма време за смях в делника или изобщо да се веселим! Като им се бие на хората, защо не ходят по боксови зали ами идват в кръчмите! Като иска цици има една камара хонорувани девойки- плащаш, пипаш! Мразя да се бия, не понасям насилието, то е най първичната форма на налагане на волята, нали за това имаме език и култура (уж) но като се върна мислено, във вчерашния ден си казвам- е нямаше как- някои само от бой разбират. Та....

пак заваля.този път силно.цял ден гледам ремонта който се вихри отпред-асфалтират.дъжда спря валяците.след малко ще допрочета поста ти.и къде в тази ситуация е отговора защо блогвам....не знам.имам нужда да запълня времето/това май е лошо/ и обичам да чета.книги съм чела цял живот,любопитно ми е да прочета неща написани от "обикновените" хора......отплеснах се нещо))).както и да е....поздрави

Ако това е въпрос, толкова е замаскиран, че не мога да го намеря за да му одговоря:)
Поздрави и на теб:)

малко е странно,че го пуснах този коментар.докато те четях ме прекъснаха,хрумна ми нещо да напиша,набързичко натиснах "изпрати".обаркано се получи.)))))).....отноново поздрави с най-добри чусвтва.

кога е било това и кога сте ме викали и туй то!....