И зъболята ме боляха еженощно....

Не някакво си гъди- гъди, ами мощно.

Присядувах във куфнята присвито

и с водка се жабурвах- пих аз до зорите...

То болката голяма (па дори и от разлъка)

все нявгаш, пътьом отминавно изветрява,

а не трещи нощя със чука...

 

С машини пробивающо къртачищни,

съм всякъкви работювал - трошил,

ала от малкото свредло в ръцете нежни,

съ бягам - крия аз къто бъцил

(дори и под ръба на тоалетната чиния)

 

Мъ що търпях- болях- гноях, години,

съ питам!? Де мий бил умът!?

Санким месту мен ши иде

друг някой, да му ровнуват зъбът!?

Санким някуй вместу мени

по нущятъ ше квичи!?

Като че на друг ше раснат

гнойни некфи си турби!?

 

Ей ма на, запретнал голи нерви,

цяла нощ не спал,

(понаквасен с водка

де за смелост де за цяр)

съ примъкнувам пред вратата

изцелително- страшновата.

И трепери ми ръчицата

и мий свито идно на душицата.

 

Кулуминациътъ иде.

 

Тугаз потфащъ ги зъбите, доктор Димитрова.

упойкъ бий ми, дъ съ поприспят.

И съ зъпочнъ зъбудобивът пу спешност...

ни болчица усетих ни пък нещо.

Кат същий майстур, ми управи зъболята.

Ся с кеф ги слушам, как във мрака чаткат.

 

Благодаря ви доктор Димитрова,

за тва че имам чисту новичка уста,

а и ни ма буля вубщя.

Пукорну аз блъгодаря.

и в рима ще пропишеш :)))

Зор зорувах
зорища незнайни.
Зарад зора
зор видях
зъбовен.
Зъбеше се
сбръчкано
зефира.
Да бях руснак
бих пил кефир.
Забулята
зорно
заболяха
и се аз
в леглото
дълго мятах.



Ма ся съм добре
имам здраво чене.

Да не правите кът мен
щот я сум прифсуйналист.
И ши ва зъмолъ дън правите туй
и думът си.

Удети на зъбари
щот болкътъ
шъ ви свари.

Та четаф, на пучифки си въздашах,
чак мене ми истръпнаха зъбити,
чи кату чуя за зъбар са плаша,
ни си ги давам мойти ич гуркити. :)
........
Момкоо, не съм та мяркала сто години, са умъчних с тойти патила, ма са радвам, дет вечи си у форма. Ногу здрави на дуктурицата и ут мене. :)