Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.04.2007 12:47 - За детските приказки
Автор: baisechku Категория: Забавление   
Прочетен: 6715 Коментари: 8 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Книгите от детството, са онзи първи светъл лъч който оцветява света, в фантастични цветове. Те, макар и не съзнателно, са формирали мирогледът ни и ако днес сме такива каквито сме, то до голяма степен го дължим и на тях. Тези книги (не говоря за типичните народни опростени приказки) са едни ос първите мерилки и палитрички, с чиято помощ оценяваме и оцветяваме света. От тях сме се учили да правим разлика между добро и зло, между грозно и красиво, до голяма степен те са формирали мирогледа ни.

      Книгите от моето детство, приказките които са ми чели за лека нощ, кратките разкази за деца, бяха доволно странни и нетрадиционни. И ако днес съм леко щипнат във акъла и не съвсем праволинеен (какъвто се харесвам, пък вие ако щете) до голяма степен го дължа на тях.

      Специални благодарности на Шива, която ме наведе на тези ми мисли и спомени.

 

Сред най- любимите ми книги, например беше „Бертолдо Бертолдино и Какасено” на Джулио Чезаре дела Кроче. Много се смях и плаках с глупавите и, и умни герои. Много от сценките и диалозите си спомням и до днес, макар че  се загуби още в детството ми, при развода на нашите. За съжаление Книгата има едно единствено издание и е отдавна изчезнала. Надали ще имам удоволствието да я чета на своите деца (когато евентуално ги създам). Отгласи от книгата има тук

     Сред най- любимите ми приказки бяха и „Девет приказки и две в повече” на Карел Чапек. Този човек е просто гениален! И до днес си спомням например „...но ще ми трябват много пари, казал детективът. Те му дали много пари и той поел по широкият свят” както и разните определения защо Валтава е така блестяща и мн. др. Слава богу те са многократно преиздавани (защото и тях съм затрил) Ето най новото издание тук .

     Прекрасни спомени имам и за малко объркващите, понякога разплакващи „Приказки за страната Алабашия” на Карл Сандбърг (тук и там ). Още си спомням за село Дробчета С Лук, за Зигитата, Приказките за буквата Х, за родените в огън. Бяха прекрасни, цветни, пъстри. За съжаление останаха у една бивша приятелка която се влюби в тях.

     Ами онези невероятни „Приказки от стари времена” на Ивана Бълич, колко нощи съм се крил под одеалото, с фенерче за да ги чета! Пълни с великани, зли вещици братоубийства, златни момичета и какво ли не. В тях имаше всичко, завист, злоба, доброта, човечност, топлота, те бяха искрени като живота. Отделни разкази, има тук, тук . За съжаление книгата не е преиздавана.

       Безкрайно любими бяха детските стихове на Джани Родари много от които помня и до днес наизуст. Още имам онази прекрасна книжка „Продавач на надежда”. Мисля си понякога дали пък тези стихчета не са за родителите които ги четат на децата си! Тук е едноименното стихче, също така Джелсомино И Лукчо. Не можах да намеря „Приказки по телефона” но те са преиздадени, ето ги тук .

       Тук разбира се не вдигам дума за популярните за всяко детство „Пипи” „Карсон”Емил от Льонеберея "Малкият Мук"  "Том Сойер"  "Патиланско царство" "Приказки на братя Грим" "Приказки от1001 нощ"  "Андерсенови приказки" и много други популярни за всяко детство детски книжки.

   "Маугли"  например беше, първата книга, на която се учех да чета, доста преди първи клас. Още помня уникалният всепомиряващ израз, на животинското многоезичие, на които, мечката Балу, обучаваше малкият Маугли- ние с теб сме от една кръв, аз и ти (представете си как звучи на змийски- колоритно нали).

     „Малкият принц” „Алиса” и „Мечо Пух” за съжаление не са книги от моето детство. Тях прочетох доста по- късно, като юноша бледен. Това за съжаление понамали прекрасното им внушение. Жалко, че не съм ги имал като дете.

      „В страната на легендите” я няма никъде вече, не е преиздавана, няма я и като файл и е най вероятно е безвъзвратно загубена за поколенията деца. Прекрасна е, аз все още я имам. Както и спомените за първите срещи с крал Артур и неговите рицари, Робин Худ, Ловеца на плъхове, Летящият холандец  и Доктор Фауст. Помня как си преразказвахме приказките в беседката пред блока вечер, докато всички дружно треперихме:)

      „Дечко Палечко и петлето Клечко” на Стефан Мокрев беше голяма забава. Много самобитна и шантава книжка. За съжаление никъде я няма.

       „Приключенията на Моливко и Сръчко” на Юрий Дружков, също спада към видовете приказки в черната книга, а какви приключения само, какви картинки, колко фантазия, жарко!

        „Африкански приказки” „Индийски приказки” „Френски приказки” с прекрасните си илюстрации (особено индийските), пълни със странни екзотични имена и места, също са безвъзвратно изчезнали. „Приказки от тропическата гора” на Орасио Кирога се е изгубила нейде в дебрите на порастването.

         „Хитро огледало” пък, на Иван Кръстев и Иван Димов беше една от най прекрасните ми и любими детски книжки. Адски колоритна и самобитна! Мисля че доста е повлияла на изборите ми, та дори и на начинът ми на писане и мислене. още помня стихчета като:

        „Носете ми букети от трева

          овцата- юбилярка се развика.-

          Лалетата преглъщам аз едва,

           а розите пък- ми бодът езика!”

 

или пък:

         -Ей ти, силен питон,

          колко мляко пи? – Тон.

          -А защо не пи грам?

          - Да не стана пиграм!

 

 

Ако имате идея къде могат да се намерят някои от тези книжки, драснете някой ред.

    А кои бяха вашите любими детски приказки?

А дали съм прав, за това че приказките от детството, са ни оформили такива каквито сме?





Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. shiva - ех...
22.04.2007 13:49
Разказвачо на приказки.... :)****

Някой ден ще те задуша от целуФФФФки :))))
цитирай
2. eleni - ехаааааа
22.04.2007 14:36
сега вече разбирам защо толкова се обичаме с тебе - заради общите приказки:))))
цитирай
3. ridiculous - Знаеш ли,
22.04.2007 18:43
че наскоро в Хеликон видях цяла камара от "Приключенията на Моливко и Сръчко" с развитие - имаше още части. Страшно бързах и си обещах да се върна и да разгледам по-подробно, но се счупих и сега съм прикована към компютъра. "Незнайко в слънчевия град" и другата май беше "Приключенията на Незнайко", авторът май беше Носов??? - много ме радваха.

Отделно от това, от книгите, които не са много известни (няма да се спирам тук на куп любими детски книги), аз много харесвах "Новите приключения на Лиско" и другите вариации, на Борис Априлов. Чела съм ги с огромно удоволствие.

"Тошко Африкански", на Ангел Каралийчев беше увлекателна. И изобщо - Ангел Каралийчев имаше една камара приказки, който съм препрочитала с удоволствие. Ерих Кестнер - "Двойната Лотхен" и какво ли още не.

"Просто приказки" на Киплинг - много добро четиво.

Горко съм ридала над "Чичо Томовата колиба" - просто съм плакала с глас. "Пинокио" на Карло Колоди съм препрочитала нееднократно...
В напреднало юношество открих "Приказка без край" на Михаел Енде.

Иначе - повечето от книгите, които си споменал, са ми любими, а някои от тях не са ми попадали и ще се опитам да ги издиря. Ще драсна още едно-друго като се сетя, че със сигурност има още доста.
цитирай
4. baisechku - Шива, Елена :)))))
22.04.2007 22:32
направо съм облъчен от проникващата радиация на ласкавите ви коментари:)) Ей ся разбирам как Пушкин е „пишу, читаю без лампады” ми че то аз направо си светя в тъмното и пестя електричество:)))) А ако знаете какъв загар хванах от коментарите, сега съм направо негър (което надявам се да ме направи екзотичен и привлекателен за местните жени и дано пък не е напротив:)))) Мерся ви сърдечностно за топлите думи, да ви се връщат хубавините по много:)))))))))))))
цитирай
5. baisechku - ridiculous
22.04.2007 22:53
Много ти благодаря за конструктивният и изчерпателен коментар, той ми припомни за някои неща които съм изпуснал по- горе. Разбира се че го имаше и Лиско макар и в по зрели години. Пък и как можах да забравя Пинокио- първите ми уроци по човечност. Сега се присещам например и за други приказки, някои от които съм чел в доста по- зряла възраст като „Приказни пътешествия” на Лъчезар Станчев, великолепната „Приказка за Стоенин” на Никола Русев, онези „Двамата, дето откраднаха луната” на Корнел Макушински, невероятно добрата „Харун и морето от приказки” на Салман Рушди, приказките на Ангел каралийчев (особено онази за бабата с големите ножици направени от мечове (още сънувам картинката). Приказките на Пушкин... сигурно има още много, които в момента забравям (алкохола и цигарите не прощават). Не мога да не спомена и една от любимите ми приказки на Паустовски „Златната роза” ако я намеря някъде ще я пусна, прекрасна е. Е май това се сещам да добавя. Още веднъж, благодаря за коментара:)
цитирай
6. dunka - В момента старите приказки не се ...
25.04.2007 11:17
В момента старите приказки не се ценят толкова колкото преди са се ценяли. Сега в момента съзнанието на децата е в компютрите телевизията и четенето и създаването на хубави книги се забравя. Децата се занимават с гледане на филми които включват убийства и побои.Книгите са почти забравени от децата и от възрастните.
цитирай
7. natali60 - za radost, ne ot vsi4ki
10.05.2007 10:49
viangi shte ima liubiteli na hubavata kniga. A nikakvo detsko film4e ili kompiutarna igra ne moje da dade na deteto tova ozarenie, koeto shte polu4i ot knigata!
цитирай
8. zmeigorianin - Моливко и Сръчко
20.08.2009 23:57
Иде ми пак да се вдетиня та да мога да прочета всички тези чудесни книги.
Издирвам под дърво и камък оригиналния "Моливко и Сръчко" от Юрий Дружков (за съжаление изглежда няма ножи издания). Корицата беше синя мисля. Има технически начини да се сканира и кадърни надъхани хора за тази работа - само ми кажете каде да я издиря.
Благодаря
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: baisechku
Категория: Забавление
Прочетен: 148168
Постинги: 23
Коментари: 163
Гласове: 2392
Архив