Постинг
21.12.2007 07:10 -
Стриптийз (+18 г.)
Да разголиш душата си, колко поетично! Заставам в центъра на празната стая. Оставям музиката да ме завладее, да влее ритъма си в мен и започвам…. Отхапвам парче кожа от вътрешната страна на сгъвката на лакътя си, изплювам го и започвам да надувам кожата си от там, като на гергьовденско агне. Когато цялата кожа се е отлепила, дръпвам рязко и с леко и елегантно движение, тя се свлича в краката ми, като черна вечерна рокля. Прекрачвам я. Започвам бавно да навивам на кълбо кръвоносните си съдове. Ще ги дам на някой пътешественик, за да провери наистина ли могат да обиколят земята по екватора. Те се отскубват бавно и с неприятно шльоп, като кабел от кабел държачи. Изтърколвам кълбото вени към една от стените. Започвам бавно и един по един да свалям мусколите си, те се откачат трудно, като риби от куки. Бая съм ги понатрупал от тежката си работа. Падат един по един около мен с мокър шльопващ звук. Навивам на кълбо червата си (наистина са около пет метра (права беше учителката ми по биология). От тях биха станали доста тетива за лък, жалко, че живеем в огнестрелкови времена. Загвърлям ги. Иваждам бавно бъбреците си и ги захвърлям далееече - далече, към „света Ана”, за да може някой щастливо да уринира с тях. Пускам черният си дроб на земята той издрънчава като парче камък от него вече нищо не става, може би само експонат от скална експозиция. Изваждам белите си дробове, те се отделят трудно като октопод, забил вендузите си в мен Изтисквам ги в една чаша, тя се пълни до половината с катран, мнооого пушех, знаех си. Захвърлям ги, те се свличат като риза на облегалката на един стол. Изваждам стомаха си и го хвърлям през прозореца, за уличните кучета, че се намръзнаха клетите. Хващам кожата на лицето си и бавно и мъчително я свалям, заедно със скалпа, като чорап, тя се обръща наопаки. Захвърлям я към стената, тя се залепя за нея и бавно започва да се свлича надолу. С рязко движение отварям гръдният си кош, като кутия за инструменти и го намирам там, виновникът за моето безсъние, за моите тегоби и съмнения, сърцето. Цели нощи не можех да спя от неговото непрестанно думкане. Лош съсед е сърцето, че и лош съветник. Вече няма да страдам, няма да обичам, няма да дишам. А то, оплетено като муха в паяжина стои и думка оглушително, без изолацията на телесата звукът направо ме побърква. Започвам с мъчително ровичкане, да отскубвам едно по едно окончанията му, а то се съпротивлява и се мята в ръцете ми, като жива риба. Най-после успявам да го отскубна от себе си. Държа го пред очите си и гледам как бавно умира, как затихва ритъма му, как изпомва последните пръски никому не нужна кръв. Най после спира. Оставям го да падне от ръката ми. Изваждам очите си и ги изхвърлям през прозореца, за някоя щастлива гарга. Заставам сам абсолютно гол в центъра на стаята и се ослушвам. Звукът не е спрял, това омразно думкане продължава, въпреки че сърцето ми лежи мъртво в краката ми. Най после се досещам за причинителя на всички вреди и нещастия… с леко почукване отварям черепа си и изваждам от там мозъка си, като зелка от бидон. Държа го с костеливите си пръсти, ето го тумора, най-после го напипах. Бавно стискам пръстите си и той като картофено пюре се стича между тях……………………………………………………………………………………………
…………………………………………
…………………………………………
Лавров стана за смях -само за часове шве...
Интервю с Леонид Радзиховский - само за ...
Шокиран съм. Дано греша.
Интервю с Леонид Радзиховский - само за ...
Шокиран съм. Дано греша.
дай поне една усмивка Андро ,а аз ще ти пожелая весели празници приятелю и ще те прегърна .
цитирайЕто я на:)) Хилотя се като "Човекът който се смее" Благодаря ти за топлия дружески коментар, ще се опитам вече да се държа по коледно. Ще изждаскам веднагически един по смешен пост, ей ся го захапвам:))
Еми още не съм ти благодарил за стиха, бога ми, това е едно от най прекрасните неща които някой ми е подарявал ( http://sechko.blog.bg/viewpost.php?id=83645 - коментала отдолу). Малко закъсняло но с цялото си сърце, благодаря:))
цитирайЕми още не съм ти благодарил за стиха, бога ми, това е едно от най прекрасните неща които някой ми е подарявал ( http://sechko.blog.bg/viewpost.php?id=83645 - коментала отдолу). Малко закъсняло но с цялото си сърце, благодаря:))
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 2392
Блогрол
1. Другото ми Аз
2. Алидора
3. Калина
4. Слънчево момиче
5. Вилифи
6. Пи Кола
7. Титити
8. Е И!?
9. Милионче
10. Брей Брееей:)
11. Ади дее...
12. Еленчета
13. жената с тринайсетте...
14. Лимонадената Джо
15. Марти
16. Бамбола
17. Матея
18. Сашето(у)
19. Жива
20. Жокер
2. Алидора
3. Калина
4. Слънчево момиче
5. Вилифи
6. Пи Кола
7. Титити
8. Е И!?
9. Милионче
10. Брей Брееей:)
11. Ади дее...
12. Еленчета
13. жената с тринайсетте...
14. Лимонадената Джо
15. Марти
16. Бамбола
17. Матея
18. Сашето(у)
19. Жива
20. Жокер
