Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.12.2007 09:27 - Замена
Автор: baisechku Категория: Лични дневници   
Прочетен: 5953 Коментари: 5 Гласове:
0

Последна промяна: 07.12.2007 09:15


Късно е да се променям е едно и от моите любими оправдания. А оправданията са като задниците, всеки си ги има (народна мъдрост). Не знам защо тази сутрин съм така умозаключително настроен, сигурно съм си забъркал по силно кафе или съм станал с неподходящите части нагоре, знам ли! Но взех че се замислих (а това обикновено не води до нищо хубаво (една патка (за биологичния вид става дума) мислила- мислила и взела че се удавила от мислене). Та и аз, с безкрайно внимание (за да не си удавя патката) сядам да разчеша закоравелият си мозък с телена четка, та току виж, като бълха от улично куче изскочи някоя мислица, дето дълбоко се е крила. Егати увода.... Та нагазих и аз в средната възраст и от там започнаха средните проблеми (Дали в зряла възраст ще имам зрели проблеми!?). Таз сутрин се тегобя главно с един проблем – напасването на хората един към друг или колко е трудно да се променяш след 26, или струва ли си всъщност имаше ли смисъл, или... Бога ми, в главата ми тези четири реда бяха една кратичка мисъл! През целият си съзнателен живот човек си „купува” от света и околните това което му харесва. Изгражда характера и мирогледа си, в хармония с обкръжаващата го среда (нека не забравяме, че човекът е стадно животно (макар да има и единаци). Избира (макар и не съзнателно) примери за подражание, които по късно придобива в живота си (С каквито се събереш, такъв ще станеш.) Въобще изгражда се като личност, каквато се или ще се харесва.По свои наблюдения стигнах до извод че периода на щуране приключва някъде или около 26, след това повечето хора обикновено знаят какво искат от себе си и от света, оставили са в характера си това, което им харесва и заличили ненужното (разбирам че за всеки е различно обаче- не ми вадете очите с вилица). Истината е че всеки прави своята малка крачка към другия. Или ако трябва да перифразирам – пътят към съвместното щастие е посят с ... компромиси. Не става с дърпане за врата или упорито влачене на половинката например (макар че сигурно има хора на които и това би им харесало- люде разни). По скоро си го представям, като онази детска игра, в която вървиш към другия, слагайки крак пред крак с „миши” стъпки, е жалко че целта и беше да настъпиш другарчето, но май и в живота не е по- различно... Тук не мога да не си спомня репликата на една приятелка, в безмъжевия и период която каза нещо от рода на- дай ми го, господи, какъв и да е а аз ще си го направя какъвто искам! Та да да даааа! И до тук със самоизградения характер и мишите стъпки. Какъв е този стремеж у хората непрекъснато да променят един друг! Та нали си се влюбил или влюбила във въпросния човек именно защото е такъв, защото е себе си, едва ли в главата ти са се въртели мисли от сорта на- ох как хубаво ще го префасонирам та да отива на новата ми рокля, нали!? Сетих се за една мисъл, май беше на Уди Алън- човек се влюбва в обаяние, а му се налага да живее с характер- на място казано. Всъщност от половин година съм сам така че всичко написано по горе, за мен е НДП (сиреч – нечий друг проблем). Хората се събират по двойки за да решават проблеми които изобщо не биха имали ако бяха останали сами (пак чичко Алън). Е, надявам се поне да не съм ви отегчил. Лек и весел ден на всички.



Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. bambola - horata se promeniat kolkoto i da ne iskat i da misliat che ne mogat ....
06.12.2007 10:21
radvam se che se varna :))
цитирай
2. baisechku - :)
06.12.2007 11:23
Благодаря и аз се радвам че се върнах. Завръщам се малко променен но иначе същото магаре:) Лек ден:)
цитирай
3. eleni - цитираш мъ погрешно
06.12.2007 12:24
Тва със оправданието, дето е като задник, не е мое умотворение, макар и да ми се иска да беше. Авторът е един любом приятел, ама няма да го споменавам, щото може пък да не иска да се развява из публичното пространство. Та, може да поправиш горе в скобите на "един приятел на Елена":)))))

Иначе - спри да се главоболиш с тия вечни теми, голям енергоразход, кпд - никакво. Аз навлязох в периода на сеира или, както би казал Теди Москов - подсъзнанието ми напоследък е сеирлия. Правя квото мога и после само си гледам сеира:)

цитирай
4. lemonpie - ~
06.12.2007 14:06
Всъщност цитата го зная още от баба ми... тъй че вероятно идва като народно творчество нещо :-))

За всичко останало само кимам съгласно.
цитирай
5. baisechku - :))
07.12.2007 09:17
Аз не се главоболя, от момента в който излея мислите си на листа те стават нечии чужди главоболия:)) Поздрави и на двете ви:)
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: baisechku
Категория: Забавление
Прочетен: 148165
Постинги: 23
Коментари: 163
Гласове: 2392
Архив