1.
В яслата имахме двуметрова пързалка. Едното и перило беше изкъртено. Не знам защо реших да се облегна точно на виртуалното перило. Паднах от два метра на челото си, само леко я ожулих, неудобно ми беше да плача че имаше девойки, а та...

Книгите от детството, са онзи първи светъл лъч който оцветява света, в фантастични цветове. Те, макар и не съзнателно, са формирали мирогледът ни и ако днес сме такива каквито сме, то до голяма степен го дължим и на тях. Тези книги (не г...

Спомените раждат болки,
страхове, радости, мъки,
горещи вълни, студени пояси.

В съседния вход сте, господине- това казах на възрастният господин които се опитваше да отключи входа ни със своя  ключ тази вечер.
   Оженил се за своя студентка, въпросният професор има синове на моята възраст- прекрасно нали, всеки и...

Всеки мята от своята си камбанария- казваше едно време баба ми. Не че и до ден днешен знам точно, какво значи това (е подосещам се туй- онуй). Аз, чак толкова не мога да го опростя- дай ми на мен сложнотии:) В общи линии, всеки човек, са...

 Шъ запретнъ нъ винтягътъ ръкавити.
И шй глупея и плитку шъ живейъ,
чи аку чакъм гу само дъ ся управи,

 
            Звездният рокер
 

Била ли си на онзи бряг, на който сме само ние? Там където вятърът изнася вечерните си концерти само за нас. Където дърветата с ласкавите си дебели сенки ни приютяват в прегръдките си. Там където вълните жадно се впиват в сушата, като сл...

Нощта бавно ме върти, на чевермето си- легло. Сънчо, нещо се е загубил по гориците и никакъв не се вясва. Аз сега естествено, като зрял и премъдър индивид няма да изляза на балкона, да се дера ката баба по внучето си- Съъъъънчооооо, яля ...

 Много съм разсъждавал, писал, чел, по темата за църквата, като посредник между Бог и човека. Не случайно, учението на поп Богомил успяло да просъществува седем века. Човекът просто задавал простички въпроси над които всеки да се замисли...